Бременността ми беше просто ужасна! И се радвам, че беше така, защото явно е вярна сентенцията, че най-хубавите неща стават най-трудно! Беше ми лошо от първия до последния ден, без изключение.Случиха ми се страшно много неща, повечето от които - неприятни. Почина дядо ми,когото много обичах, което ужасно много ме разстрои и само мисълта за бебето ме крепеше да не рухна психически. Тъкмо бях започнала нова работа в банка, свиквах с колектива, а ми беше много зле по цял ден. Излязох в болничен за да лежа вкъщи, а от банката ми прекратиха договор, въпреки, че бях в болничен и бременна... Не искам да се сещам колко бях разочарована... Последваха дълги дни обикаляне по адвокати, по институции за да разбера какви са ми правата и как бих могла да взимам майчинство все пак... После обикаляне по фирми и офиси, с обяснения за ситуацията докато след 2 месеца най-накрая ме назначиха в една фирма. Не исках да ходя никъде, не ми се излизаше, не ми се посрещаха гости, направо се бях предала и примирила, че ще ми е лошо до раждането. Единственото ми занимание и увлечение беше шиенето на гоблени. Сега като си ги гледам с умиление си спомням онези дни. Но съм категорична, че всяко гадене и неразположение си е заслужавало, защото сега виждам, че Андреа е най-хубавото нещо на света за мен, а това е била цената, която съм платила за това щастие!