Кърмих Андреа точно 10 месеца. Не са нито много, нито малко, но смятам, че съм и дала един добър старт в живота. Бях напълно убедена, че ще кърмя детето си, не съм си и помисляла, че ще е друго. В болницата тя много плачеше, а на мен гърдите ми набъбнаха неимоверно. Оказа се, че имам кърма, но не могат да ми се отпушат каналите. Пробвах к помпичка, но тя се счупи, а бебето още не можеше да дърпа толкова силно. Мокрех бебешките дрешки с вряла вода и си ги налагах на гърдите. Зърната страшно ми се разраниха. Предписаха ми крем, но явно не можеше толкова бързо да подейства. Обаче бях упорита. Като се прибрахме вкъщи кърмех и крещях от болка, кърмех и права, защото ме боляха шевовете, но не съм си и помислила да спра. След седмица гърдите ми се възпалиха, вдигнах температура, получих треска и много ме боляха. Предписаха ми антибиотик, към който получих тежка алергия и ми го спряха. цедях се и давах на бебебето млякото, защото като си с температура не трябва да кърмиш директно, че бебето може да получи разтройство и да се обезводни. и така, въпреки многото препятствия, след пъвия месец, вече започнах да се наслаждавам на кърменето, харесваше ми, успокояваше ме, а най-много ме раздваше мисълта, че чрез него давам на детето си освен храна, много витамини, антитела, т.е. здраве. Андреа си беше и си остава лакома и никога не отказваше гърдата. Когато беше неспокойна, плачеше или нещо я болеше това бе единствения начин да я успокоя. И се чувствай още по-специална като майка, защото никой друг и нищо не можеше да я успокои така. Захраних я на 6 месеца. Сега е на 1 година - здраво, палаво и жизнено момиченце, което опитва с интерес всяка храна и не се мръщи или стиска устни на нищо. Горда съм, че кърмих толкова и живот и здраво, за второто бебче, нямам никакви съмнения, че пак ще се кърмим!